Разбирам се с майка ми,но не и с баща ми! Значи, както казах в темата ми, майка ми познава истинската Наталия.. Момичето, в което се превърнах след всичко преживяно,докато баща ми вижда само това, което иска! Той не ме познава ИЗОБЩО! Няма си и на идея в какво се превърнах . Мисли си,че все още съм онова малко хлапе, на което може да заповядва и да налага мнение,но НЕ! Номерата му вече не минават... С майка ми се карам.. За глупости . ;д Някой път,защото не съм направила нещо. Друг път,защото тати ми е казал да се прибера, примерно, в 10,аз се прибирам в 12.. и тя ми се кара,защотоо тати се е ядосал и т.н.. А с тати се карам за всичко! Той гледа как да се заяде с мен за нещо,независимо за какво! За оценки,чочета,излизане,за компанията ми,за стила ми на обличане,за тежкия грим,за начина ми на говорене,за грубия език,за характера ми .. Дори си спомням, веднъж ми каза - "Не знам дори защо се роди", нещо от този род,ама не,че има кой да му обърне внимание.. Свикнала съм му на глупостите..