Мда .. по-добре една вярна, отколкото 100 тъпи портачки!
Ние бяхме четири неразделни, ама едната все говореше зад гърбът ни и се цупеше за всичко. Един ден чашата преля, защото госпожицата се мислеше за най-великата. Зарязахме я и вече два месеца се чувстваме перфектно. Трите госпожици. Казваме си всичко и не сме се сърдили. Дано да е така. Жалкото е, че сега май двете ми фр ще ходят в спортното и аз оставам сама. Ще видя в другият клас имам също една адски близка приятелка. Ще се оправя. Ай хоуп..