„Здрач-история за една сага” (фенфик)

„Здрач-история за една сага”





Глава 1-„Началото”





Оглушителния звън на часовника се разнесе из цялата стая.За хиляден път си напомнях,че това старо желязо,пробиващо мозъка ми всяка сутрин трябва да бъде изхвърлено.Уви,той не беше единственият дразнител,който нарушаваше съня ми ежедневно-телефонът завибрира в същия миг,разнесе се познатата мелодия: „Миличко,мениджъра ти се обажда,вдигни,ако обичаш!”.
-Добро утро,слънчице…хайде надигни си малкия кльощав задник,освежи се,облечи се и ще те чакам след 30 мин долу- изчурулика скорострелно Ана-„По принцип я харесвах,но всяка нощ тайно се надявах извънземни обитатели да я отвлекат поне за ден,за да си отспя”.Както бях инструктирана станах,измих се,сложих първото нещо,което падна върху мен,когато отворих гардероба и слязох долу да хапна.
-Здрасти,мамо,имам идея…хайде да пратим Ана на заслужена почивка на Бахамите за месец…така ще мога да доживея до другата
година….Какво ще кажеш?Да звънна ли на самолетната компания?-казах аз с престорено въодушевление в гласа и искрящ поглед.
-Кристен,скъпа знам,че си уморена,партитата на Хю Хефнър са изключително изтощителни,навсякъде щъкат силиконови плейзайчета в минижупи,шампанско се лее като от бидони,а и да те пощипват и пошляпват с извинението,че са те сбъркали с плейбойка си е доста изморително,но….-не можа да довърши мама,тъй като заплашително я гледах с вилица в ръка… Не бях в настроение за шеги точно
сега.Тя знаеше,че когато съм ненаспана съм като буреносен облак…особено сутрин.
-Добре мила,извинявай,пошегувах се-каза тя,усмихвайки се широко-но скоро започваш снимките на онзи филм „Здравец”..”Звезда”…ъъъ „Здрач” да „Здрач”,ако намерите актьор за главната роля естествено…така че трябва да си във форма….-каза тя подавайки ми купичка овесени ядки с мляко и сок.
-Овесени ядки за закуска,боже каква изненада…-с престорено въодушевление отвърнах аз-мама не беше много по готвенето.С татко често се шегувахме с нея,че ако реши да използва фурната може да останем без къща.”Бездомни и гладни-казваше той-колко приятно”.
-Кристен Стюарт,не се подигравай на майка си…и не й давай подобни идеи,нямаме пари за нова къща –каза през смях татко,слизайки по
стълбите.-Е,какво ще закусваме днес?Овесени ядки?-ммм вкусно….
-Ето татко,вземи моите-казах аз едва поемайки си дъх от смях и му побутнах купата-аз ще пийна само сок.
-А Камерън?-попита той
-За любимия ми брат купонджия ли питаш?Още спи,ествествено…Имал е тежка нощт.Събуди ме в 5,за да ме попита дали случайно не знам къде му е четката за зъби….като че аз…
-Защото ти винаги ми криеш нещата малка гадинке-прекъсна ме през смях Кам подавайки глава през парапета на горния етаж.Хубавото на нашата къща беше,че в която и нейна част да си винаги можеш да чуеш и видиш всичко.
-Стаята ми е заприличала на твоя гардеробна,Камерън..чорапче тук,тениска там…защо направо не се преместиш при мен….-обожавах брат си,но заради разпилеността му понякога ми се искаше да го ударя с нещо тежко…
-Хайде,хайде…..знам че братската ни любов е силна,но нека не стигаме до крайности-вече беше на масата и извършваше любимото си занимание-да роши косата ми..знаеше,че се вбесявам,когато го прави и това го забавляваше още повече.Но точно днес не бях в настроение за неговите шегички,чакаше ме дълъг ден.Всеки момент Ана трябваше да дойде да ме вземе.
-Престани,Кам...да не скрия и любимите ти шорти с подпис на Майкъл Джордан-просъсках аз
-Не би посмяла…те са цяла реликва….да не си ги докоснала Кристен-заплашително ръкомахаше той с пръст….Ще съжал….
-Престанете и двамата-включи се мама-вече сте големи,а още спорите като малки деца….-отворих уста,за да възразя,но звук от клаксон ме
прекъсна още преди да кажа каквото и да било.Посочвайки прозореца тя каза-Хайде Кристен,колата е тук,Ана те чака отвън…дано днес да изберете някой за ролята на вампира….”Боже,дано този филм да не е някоя пълна вампирско-фантастична боза,която ще потъне в небитието още след първия ден”-мислеше си докато поздравяваше Ана през прозореца.
-Е,успех сестричке….по-късно ще ти разкажа за снощи-каза Кам и заговорнически ми намигна.

Още докато се кача в колата и Ана вече ме заливаше с програмата ми за деня…

-В 10:00 интервю за списание “Cleo”,12:00 обяд с PR на Nike,14:00 среща с Катрин Хедуйк за избор на актьора за „Здрач”…от там може да ти се отпусне минута за храна или вода и в 17:00 имаш час за шивач…Маноло Бланик не обича да чака,така че трябва да сме точни…след
това….алоооо Кристен чуваш ли ме?....За Бога,Земята вика гората…тук ли си..алооо-каза тя ядосано,докато ми размахваше ръка пред очите.
-Да,да…чух те…Бланик…после интервю за Nike…среща с Cleo да избираме актьор и да..да там съм –плещех несвързано аз,истината беше,че се бях отнесла..представях си мен и Майкъл излегнали се на някой плаж,трябваше все някога да променя този мъртвешко-снежен цвят на кожата си….-Ох,извинявай,Ана какво казваше-попитах аз и приложих най-миловидния си поглед на който бях способна….
-Ох остави…..явно ще ти ги съобщавам в движение..или както обикновено по хендсфрито…последния път се чувствах все едно си на изпит и ти подсказвам по телефона ..Боже,какво ме караш да правя,Кристен…..-обясняваше тя през смях….

Както винаги интервютата бяха изключително скучни.Никога не можех да намеря точните думи,с които да се изкажа.А докато се опитвах,вече имаше нови и нови въпроси.Журналиската от “Cleo” не беше от най-търпеливите хора.Явно,това че са я пратили
да интервюира млада актриса,не се припокриваше с представата й за добра журналистика и велика статия.Или и на нея днес не й беше ден.Задаваше остри въпроси,относно хранителния ми режим,защо съм толкова слаба,дали пия витамини и други такива-пределно ясно ми беше на къде бие.
-Ако искате да разберете дали съм анорексичка,отговорът е НЕ,в сравнение с брат ми,аз съм дори дебела-отвърнах аз смръщено…вече започваше да ми лази по нервите.Чувствах се все едно давам интервю за таблоид.След поредния зъл въпрос относно дали си пийвам вечер,Ана не издържа и двете просто си тръгнахме,оставяйки журналиската втрещена.
-За каква се мисли тази….-искреше от яд Ана…-ще се обадим в списанието и ще се оплачем от нея..това е безобразие…. Какво е това
отношение?….Не мога да повярвам…
-Хайде,успокой се..чак да се обаждаме в списанието…нека не стигаме до крайности,пък и какво ми пука дали ще ме изкара анорексичка или
наркоманка,или нещо друго…знаеш,че изобщо не се интересувам какво пишат за мен списанията….-така че не хаби нерви и време за неща,които не си заслужават и да отиваме при PR-ра на Nike- закъсняваме…..

След около час вече бях сключила договор с Nike за тяхно рекламно лице за 2008 година,а Ана си беше уредила среща с мускулестия им представител.Тъй като бяхме напред с времето,а Маноло Бланик нямаше как да ни приеме по-рано,решихме направо да отидем при Катрин Хедуйк.В последствие идеята ни се беше оказа доста добра,изненадахме я в студиото, беше се заринала с биографии на актьори.
-Здравей,Катрин,малко подраних-казах плахо
-Кристен…-вдигайки глава каза Катрин…здравей скъпа… -влизай..влизай,не се притеснявай…и без това след малко ще започнем,съобщиха ми че навън вече има няколко кандидата,който чакат…
И след няколко минути маратонът започна,времето минаваше неусетно.Почти изтичаше 2 –рият час,а не се бе явил нито един подходящ.Усещах,че и днес няма да изберем партньора ми,до сега бяха минали няколко на вид способни актьора,но уви външният вид
лъже.Сред тях бяха Джейк Джиленхол(горкото момче,беше си подготвило монолог от „Планината Броукбек”,но докато се опитваше да пресъздаде целувка между него и един стол,Картин му благодари и го изпъди деликатно „Добре,много ти благодарим Джейк,ще те имам в предвид,ако някога реша да правя филм за Салвадор Дали и Федерико Гарсия Лорка”),Зак Ефрон(още не беше влязъл и започна да пее и да върти дупе като акробат от „Лешникотрошачката”,Катрин беше безмилостна-„Зак,благодарим ти,но ние търсим някой не толкова развит
талант,нещо по мъжествено и тайнствено”-горкия сякаш го бяха зашлевили с мокър парцал,дори косата му беше леко щръкнала от потрес),дори Брат Пит намина,за да ни покаже новия си мустак,ала „хайл Хитлер”,но и той беше отрязан на мига(„Радвам се,че
ни уважи Брат,но този персонаж не е за теб,ако държиш да участваш при нас,мога да те уредя да се явиш на кастинга за
Чарли-бащата на героинята,какво ще кажеш,съгласен?”-човека така се беше ококорил от възмущение,че можеше да влезе в книгата на Гинес за изцъклен поглед).Катрин беше на прага на търпението си:

-И днес няма да намерим подходящия,ту са прекалено стари,ту прекалено женствени,ту кльощави,ту ниски,ту високи,ту със смешни уши,ту с
никакъв опит….за Бога дори Брат Пит се яви за ролята….какво става по дяволите….ако вървим така скоро изобщо няма да започнем
снимките…..-мърмореше си ядосано Катрин и обикаляше из стаята като хуна…-Толкова ли няма някой,който да съчетава хем мъжественост примесена с тайнственост и страхопочитание,хем да излъчва доброта и нежност….хем…
-Картин,седни,моля те,ще направиш дупка в пода още малко,и когато открием нашия човек ти ще си надълбоко в земята, приказвайки си с
мравките и няма да можеш да го видиш-опитах се да се пошегувам аз,за да я успокоя поне малко-…а и образа,който описа
туко що не е от най-лесните за намиране… Хайде да идем да хапнем в ресторанта и като се върнем ще продължим с кастинга.
Макар Картин да не беше много съгласна,всички излязохме и се запътихме към близкия ресторант,имахме нужда от почивка.Бяхме почти стигнали,когато изведнъж се сетих,че мобилният ми остана в стаята за кастинги в студиото: -Ей хора,забравих си телефона,а чакам важно обаждане,вие отивайте аз ще ви настигна след малко-казах аз и се затичах обратно.
-Имам 5 неприети обаждания за 2 мин. ,откакто съм излязла,какво толкова са ме за издирвали,да не съм Бин Ладен,ужасно,няма спасение за мен-мислех си аз на глас,когато на излизане от стаята се блъсках в някого..Телефона ми издрънча на пода.
-Мисля че това е твое ,Осама Бин Ладен-каза едно момче и подсмихвайки се ми подаде телефона.
-Мда,благодаря-казах аз засрамено и се втренчих в сините му очи…опияняваха ме,сякаш по цялото ми тяло заиграха иглички…Той продължаваше да се усмихва,а аз бях като в транс,не можех да отделя очите си от неговите,привличаха ме с дълбочината си,така тайнствени…Какво ми ставаше?Спри да го зяпаш,кажи му нещо?За Бога говори,си повтарях на ум…
-Ъм,извинявай,но да знаеш дали вътре още приемат актьори за кастинга или вече са избрали някого-попита ме той мило и отново ме озари с добродушна усмивка…

Сякаш нещо в мозъка ми изщрака…та това беше той,нашият човек,нашият бъдещ вампир,съчетаваше всички качества,който Катрин искаше, та дори повече…
-Стой тук и не мърдай!-заповядах му аз и се втурнах към ресторанта,а той видимо изненадан се подчини и подпря на стената.

След няколко падания,ставания и спъвания благополучно успях да стигна до ресторанта и да извикам екипа.Още не бяха си поръчали нищо.И след леко убеждаване всички отново се запътихме към студиото.Когато Катрин разбра,че съм харесала някого се въодушеви,нямаше търпение да го види,но когато влезе в стаята нямаше и следа от ентусиазъм,поздрави момчето, взе биографията му и каза:

-Е,хайде господин Патерсън,покажете ни на какво сте способен- зачака скръстила ръце.
-Да,Робърт,защо не започнеш първо с тялото си,покажини го…-мислех си аз…-„Съвземи се,по дяволите,ти не си такава,ти си професионалист,никога не гледаш на хората като на сексуални обекти”-говореше добрия глас в главата ми…”Оооо я стига…виж
му дупето и млъкни…по такова сладурче дори и Анджелина Джоли ще пощурее”-каза в ответ злото гласче…-Я да млъквате и двете,по дяволите-казах аз и тръснах глава….Оставете ме да го чуя…рецитира Шекспир….

-О, моя обич! О, любима моя!Смъртта, на твоя дъх меда изпила... все пак се е оказала без сила пред хубостта ти...-рецитираше Робърт като истински Ромео
-Наистина Кристен,момчето има талант…виждам за какво говореше преди малко,в него има нещо тайнствено,мистично…мисля че намерихме нашия вампир…естествено първо трябва да му пооправим малко косата и….Кристен,чуваш ли ме?
-Да,какво?...косата ми ли?Че какво й е?Миналата година се подстригвах….искаш да се боядисам за филма ли?-несвързано бръщолевех аз,а Катрин беше впила изпитателен поглед в мен...-Извинявай,Катрин отплеснах се….та какво казваше?
-Добре,Робърт,мисля че беше достатъчно…наистина си добър,но сега искам да видя как ще се сработите с Кристен-каза Картин,извади 2 копия от сценария и ни ги подхвърли…..хайде, отворете на стр.98,сцена 56-та…да,да,точно тази…Започвайте!

„Сцена 56-Първата целувка на Бела и Едуард”

-Какво правиш в стаята ми?Как влезе?-каза Бела като се задъхваше

-През прозореца-усмихнато отвърна той

-Често ли правиш това?-изненадана го попита тя

-Обичам да те гледам докато спиш.Несравнимо е за мен-отвърна Едуард,дарявайки я с още една от неговите тайнствени усмивки…след миг лицето му се напрегна,приближавайки се към нея тойказа-„Искам да опитам нещо! Само стой мирно!....Не мърдай!...”

Цялата треперех.Защо Катрин трябваше да избере точно тази сцена…та тя беше почти кулминацията на филма…толкова много неизказани,скрити чувства трябваше да се поберат в 2,3 изречения…усещах привличането между персонажите,нажежаващо въздуха,да се разнася и сега.Не знам дали идваше само от мен,но усещах,че и Робърт е не по-малко напрегнат,очите му искряха,тези дълбоки
сини очи,ме поглъщаха ,бяха се впили в мен и несигурно чакаха знак.Не знаех дали в момента продължавам да играя ролята или не,но не можех да помръдна,с всеки сантиметър,който той се приближаваше тялото ми се напрягаше все повече и повече,изгарящо желание се беше надигнало и заплашваше да ме погълне,всеки момент .И тогава устните ни се докоснаха,допира им беше толкова лек,като дихание.Докато прокарвах ръка през косата му,неговата изследваше с нежни милувки лицето ми…..Беше почти нечовешко….

-Стоп!.....


Следва продължение...

Ако ви допадне пишете и ще пусна и втори епизод

Интересно е..на мен ми допада.Имаш дар - слово

Благодаря,радвам се,че ти допада.Скоро ще пусна и 2-рия епизод

Глава 2-„Нови приятелства”-1-ва част


-Не спирай…-мислех си аз-не спирай…-придърпвайки го по-близо към себе си.Усещах вибрациите на тялото му в близост до моето,сърцето му препускаше бясно,а моето в отговор се готвеше да изскочи.След секунда едната му ръка се озова на талията ми-допирът й ме накара да настръхна,а другата-зарови в косите ми.Парещият му дъх се разля върху лицето ми в мига,в който устните ни се разделиха.Моите пулсираха от пареща наслада.Искаха още.Аз исках още.

-Това е!Енергията,привличането, силата на чувствата между героите, толкова добре предадохте всичко…не бях виждала наличие на такава химия и страст между актьори,които се срещат за първи път. Просто невероятно!-едва поемайки си дъх обясняваше Катрин-...Е, деца…мисля че можем да започнем снимките на нашия филм съвсем скоро-с усмивка заключи тя.След секунда вече излизаше от стаята, обсъждайки въодушевено по телефона датата за първия снимачен ден.

Настана неловка тишина.Сцената беше свършила,а аз още не бях преместила и на милиметър ръката си от врата на Робърт, а неговата,все така топла, притискаше талията ми.Усмихвайки се отмести кичур коса от лицето ми и го загледа.

-Мда, според Катрин имам нужда от фризьор, явно краищата ми са доста нацъфтели.Сега, ако си привършил с инвентаризацията на косата ми, може ли да ме пуснеш-казах нервно,усещах руменина да избива по бузите ми.Бързо трябваше да поставя някаква дистанция между нас.

-Да, разбира се-каза през смях Робърт-Извинявай,но се бях отплеснал малко.

-Малко ли?Да не би да си падаш по коси? –пошегувах се -Сега да не тръгнеш да ме преследваш заради нея, внимавай, имам бодигардове…

-Хах…ако реша да те преследвам едва ли ще е заради косата…имаш магнетичен поглед,знаеш ли?-каза меко и ми намигна

-Интересно,последното ще го приема за комплимент.И твоите не са лоши,Робърт.-а да не говорим за другите части на тялото ти-помислих си аз и се подсмихнах.

-Казвай ми Роб.Когато ми поникнат бели косми ще те уведомя да ми викаш Робърт-сериозно отговори той и след секунда започна да се смее сам на себе си.Приличаше на малко дете.

-Е,ако сега си свободна,искаш ли да….-започна плахо…Но в същият момент телефонът ми се разбуча.”Обещавам при първа възможност да те дам за вторични суровини-помислих си-по дяволите на кого съм дотрябвала отново”-О ,здравей Майкъл,ти ли си?…

-Какво топло посрещане,Кристен?Ти римският Папа ли очакваше?-каза той с обиден тон

-Извинявай,Майк…просто имах тежък ден…Добрата новина е ,че намерихме актьор за главната роля..точно сега съм с него и ..ъ-ъ…репетираме…не обсъждаме..не ъм…-пелтечех аз,а Роб едва сдържаше усмивката си.Какво ми ставаше?

-Последно,репетирате ли,или обсъждате….или може би съм прекъснал някоя страстна сцена на пиене на кръв-попита подозрително

-Какво,глупости,естествено,че не…от къде ти хрумна…просто говорим за…-задъхано обяснявах,ръкомахайки с ръка..Робърт се беше отдалечил и също говореше по телефона.

-Крис,спокойно скъпа,само се пошегувах..държиш се много странно.Май имаш нужда от разпускане.Да дойда ли да те взема и да хапнем някъде?...

-Ъм да,секс,наркотици и рокендрол…хах имам предвид-храна,пиене… да мисля че наистина съм се преуморила..имам нужда от почивка…говоря глупости вече.Ела да ме вземеш-казах аз и нервно затворих телефона.Трябваше да се успокоя преди да дойде Майкъл,той
със сигурност щеше да разбере,че нещо не е наред .Самата аз трябваше да разбера какво се случва преди да направя или кажа някоя глупост.Роб вече идваше към мен.”Дръж се нормално и спри да трепериш,трябва да си спокойна,дишай”.

-Е,аз трябва да тръгвам,Роб.Изчакай Катрин тук,тя ще те осведоми за предстоящите снимки-обяснявах аз докато си събирах разпилените неща от масата.Ръцете ми трябваше да са заети с нещо,за да не си личи,че треперят.

-Беше ми приятно да се запознаем, Кристен -каза той мило и ме целуна по бузата-Надявам се да се видим скоро.

Успях единствено да се усмихна и да излетя от стаята.”Това трябва да спре и то веднага.С Роб ще работим дълго време заедно,не може да се държа по този начин-треперене,пелтечене .Ще ме помисли за луда.А Майкъл?Той не заслужава дори да помислям за друг.Не,че някога бих му изневерила,но срещата ми с Робърт,преобърна всичко.Вече не знам какво изпитвам.”-бях толкова вглъбена в мислите си,че не видях кога Майкъл е пристигнал

-Ей,Крис…Кристен..ехоо,тук съм….хайде скачай и да вървим да те нахраним-каза той с усмивка и ме целуна,когато стигнах до него.-Липсваше ми…-отвърнах аз-в неговите обятия се чувствах толкова сигурна,сякаш бяхме сами в целия свят.

-И ти ми липсваше,глупаче….-каза през смях и отново ме целуна,заравяйки пръсти в косата ми.Всеки негов допир ме караше да настръхвам.Наоколо минаваха хора и ни зяпаха,но не ми пукаше-бях с Майкъл и само това имаше значение.

-Хммм-прошепна отделяйки устни от моите-…не знаех,че ти действам така …вибриращо…

-Какво?...Ооо,по дяволите,отново скапания телефон…- побързах да вдигна,знаех кой е. -Да,Ана..какво има?

-Кристен,мила,къде си?И по важния въпрос е-защо не си при Маноло Бланик?-каза разгневено тя,сега вече щеше да ме убие.Всеки път когато беше извън нерви,естествено заради мен, издаваше странен пискливо скърцащ звук,като от стържене с нокти по черна дъска,намирах го за страшно забавно,но само когато бях на повече от няколко мили разстояние от нея.Съвсем бях забравила за часа при шивача-определено днес не беше от добрите ми дни.Беше вторник-мразех вторниците-не вещаеха нищо добро,а и както никои друг път бях повече от разсеяна.

-Съжелявам,Ана,съвсем ми излезе от главата..идвам веднага…до 5 мин съм при вас-отвърнах бързо и затворих,обръщайки се към Майкъл-Промяна в плана,закарай ме на 68-ма и 5-то авеню и по-бързо,Маноло Бланик ме чака…а Ана е пред нервна криза,мисля че скоро ще й докарам някои инфаркт…

-Както кажете,мадам… -каза Майкъл весело и двамата се отправихме към 5-то авеню.

В студиото Катрин въвеждаше Роб в нещата около снимките,обрисуваше виждането си за неговия герой,обсъждаха сцените от книгата на Стефани и кои точно са включени в сценария,а част от екипа се бяха заели да разпространят новината за открития главен вампир.Вече целият каст бе осведомен,че след 3 дни започва заснемането на филма във Ванкувър.

-В други ден ще събера всички, преди да тръгнем за Ванкувър,трябва да изпробваме костюмите,да изберем подходящи прически и всичко останало…нямаме много време за запис..Боже,толкова съм развълнувана,нямам търпение да започнем..-Катрин беше толкова въодушевена,усмивката не слизаше от лицето й,заразяваше всички с доброто си настроение.

-Аз също,макар че съм малко притеснен,не знам дали ще се справя,образът,който Стефани Майер е пресъздала е почти поставен на пиадестал от читателите,толкова е многопластов…ами ако ги разочаровам…не искам да…-Роб наистина имаше съмнения,според Катрин безпочвени-той беше идеален за ролята,но щеше да го разбере сам едва по-късно.

-Виж,Роб…ако смятах,че не си подходящ и че има и най-малката възможност да се провалим-миличък,сега нямаше да си тук и да говориш с мен.А и между вас с Кристен има такава невероятна химия…ще стане велик филм-гледаше го право в очите и изговаряше всяка дума с такава убеденост,че опасенията на Роб притихнаха.

-Катрин…-чу се гласът на помощника й Скот-Ники Рийд,Ашли Грийн и Елизабет Рейзър са на телефона…какво да й..им кажа

-Ооо,супер..хайде Роб,тъкмо ще се запознаеш с бъдещите си сестри и майка-каза през смях тя.

-Здравейте,момичетааа…готови ли сте да станете вампири-каза през смях тя,натискайки копчето на телефона си за конферентен разговор…

-Здравей Катриннн..радваме се да те чуем-казаха в хор и трите и се разсмяха-бяха също толкова развълнувани колкото и самата нея…

-Е,Катрин…кажи ни кой ще играе Едуард..не ни дръж в напрежение-изчуролика весело Ашли

-Ъм,момичета нашият Едуард сега е при мен…представям ви Робърт Патерсън…-каза официално тя и подшушна на Роб през смях-„Кажи здравей,де”

-Да…естесвено-отвърна Роб накланяйки се над телефона,за да е по-близо-..ъм,здравейте бъдещи мои роднини,които не съм виждам никога…приятно ми е да се запознаем…-Катрин не можеше да устой да не се разсмее на тази гледка…

- Патерсън?…това не е ли момчето,което играеше Седрик в „Хари Потър”-попита въодушевено Елизабет

-Самият той…само че малко по висок..-отвърна с усмивка Роб

-Беше изключително тъжно,когато убиха героя ти…и очилаткото не успя да те спаси…

-Да,толкова му бях ядосан,че не успя да ме опази жив…-каза той и всички се разкикотиха шумно…

-С чувство за хумор…браво Катрин…брат ми си го бива-пошегува се Ники-а кога ще ни запознаеш и с непохватната Бела…

-Хмммм…нейна е заслугата за нашия Едуард,всъщност..-отвърна радостно тя-Още в други ден ще се запознаете с нея…в други ден ще се съберем всички,за да обсъдим подробностите и ще се запознаете…..

-Страхотноооо..нямаме търпение-отвърнаха отново и трите едновременно и връзката прекъсна.

-Толкова са сладки и трите…Ники ми е като дъщеря,работили сме и преди заедно по един сценарии,писането й е втора природа,вярвам,че ще си допаднете... -обясняваше Катрин замислено,спомняйки си отминалите дни с усмивка.-Е,мисля че това беше за днес,ако нямаш
въпроси си свободен…мини през Скот да ти даде номера ми,за да може ако по-късно се сетиш за нещо,да ми се обадиш.Звъни по всяко време.-добродушна усмивка се разля на лицето й и преди да излезе допълни успокояващо-Заснемането ще бъде много вълнуващо,усещам го.

…………

Най-после си бях вкъщи.Тричасовото висене при Маноло Бла…някои си-така и не запомних името на този прословут дизайнер,а и какво значение имаха марките на дрехите,стига да не ходех гола по улиците бях пре доволна-ме беше скапало.Плюс неспиращото мрънкане и натякване на Ана,че бях закъсняла-бях изцедена изцяло,нямах търпение да си взема душ.Вкъщи нямаше никого,което беше чиста
рядкост,минутки на блажено спокойствие.Веднага се запътих към стаята си,съблякох се и се мушнах под душа.Водата ми действаше толкова успокойтелно,сякаш всяка капка,която попадаше върху кожата ми прогонваше натрупалото се напрежение.Топлината отпусна мускулите ми,изтощението постепенно избледняваше.Изчистих съзнанието си от всякакви мисли и просто се наслаждавах.

Стоях повече от час вътре,докато не се появиха набръчканите следи по пръстите ми-това беше знак,че е време да изляза.Облякох любимата си стара,панучна тениска на Beatles-подарък от мама за 16-ми рожден ден-навлякох най-удобния си развлякан анцук ,сложих и една хавлия на косата си,с която изглеждах адски смешно,все едно имах чалма на главата,но пък не ми пукаше особено,стига да не си мокрех дрехите –и се строполих блажено върху леглото.Липсваше единствено малко музика.Усещах дистанционното на уредбата някъде под себе си измежду завивките.След секунда песента на Chicago - Hard To Say I'm Sorry изпълни стаята. Бях изпаднала почти в душевен екстас,когато телефонът за пореден път наруши спокойствието ми.

-Непознат номер…хм…кой ли може да е пък сега-помислих,когато погледнах дисплея.-Кристен Стюарт на телефона-казах предпазливо в слушалката…

-Кристен….здравей,Роб е…..


Следва
продължение…

Ооох, не знам дали трябваше да се смея, ноо.. Не се сдържахх.. началото е върховно
Ти си истински талант

muffin lover написа:Ооох, не знам дали трябваше да се смея, ноо.. Не се сдържахх.. началото е върховно
Ти си истински талант

всякакви реакции се приемат... радвам се, че ти е допаднало