Е,в тази темичка може да разказваме определена история и да си искаме съвети...
Аз започвам.
Моята история е малко...тъпа,но за мен е много,много важна.
Имам един най-добър приятел.Той е с една година по-малък от мен,но аз страшно много ог уважавам и си споделям всичко с него.
До преди няколко седмици.
Един ден той ми изпрати по скайпа от онези човечета,дето се смеят.Попитах го "Какво?" и той каза "Леко с правописа" и ми изпрати още такива човечета.След това отново го попитах какво и той ми отвърна "Аре омитай се.".Окей,вече не му писах.Минаха се няколко седмици и реших пак да му пиша.И този път ми каза така,като даже прибави,че в училище го подминавам каот пътен знак.Хаха,а преди всеки път му махах и той се правеше така,сякаш не ме познава,е защо пък и аз да не правя така?Като минаваше пак,аз отново му махах,но вече реших да спра-защо да му махам,след като и той ме подминава?Един път ми показа среден пръст и ми каза да отслабна!!
И така.В училище не си общуваме /той е в малкия корпус,а аз-в големия,а те са отделени/.Но сега ми е много гадно.Загубих го...Момичета,какво да правя,за да си го върна отново?Не го харесвам /и дума да не става/,но той е много ценен за мен!Съкрушена съмм! :sad :sad :sad :sad
ЕДИТ:А преди бяхме страхотни приятели,даже той ми сподели нещо,което дори майка му не знае...
Аз започвам.
Моята история е малко...тъпа,но за мен е много,много важна.
Имам един най-добър приятел.Той е с една година по-малък от мен,но аз страшно много ог уважавам и си споделям всичко с него.
До преди няколко седмици.
Един ден той ми изпрати по скайпа от онези човечета,дето се смеят.Попитах го "Какво?" и той каза "Леко с правописа" и ми изпрати още такива човечета.След това отново го попитах какво и той ми отвърна "Аре омитай се.".Окей,вече не му писах.Минаха се няколко седмици и реших пак да му пиша.И този път ми каза така,като даже прибави,че в училище го подминавам каот пътен знак.Хаха,а преди всеки път му махах и той се правеше така,сякаш не ме познава,е защо пък и аз да не правя така?Като минаваше пак,аз отново му махах,но вече реших да спра-защо да му махам,след като и той ме подминава?Един път ми показа среден пръст и ми каза да отслабна!!
И така.В училище не си общуваме /той е в малкия корпус,а аз-в големия,а те са отделени/.Но сега ми е много гадно.Загубих го...Момичета,какво да правя,за да си го върна отново?Не го харесвам /и дума да не става/,но той е много ценен за мен!Съкрушена съмм! :sad :sad :sad :sad
ЕДИТ:А преди бяхме страхотни приятели,даже той ми сподели нещо,което дори майка му не знае...