my stuff....

Защо всичко беше като кратък сън?
Защо обичам..? Нали си забраних?!
А
любов всекидневно ти даравям,
дори да съжалявам.
Сълзите горчиви
се стичат.
И мразя се, защото те обичам.
Вървя самотно по трудния
път,
без да има кого да прегърна,
към кого да се обърна.
Сама..
отново сама.
С какво съм заслужила това?
До кога ще се раздавам,
а
после наранена ще оставам?
Тъмнината до болка ме плаши,
а
светлината, която ме крепеше вече я няма..
Какво да правя не зная.
И
всичко това ме убива,
как да живея? Как да продължа?
Кога сънят
ще стане реалността?


Къде отидаха всички щастливи моменти,
които
правеха живота ми по-красив?
Къде отиде моето момче,
чийто сини
очи обожавах?
Които сънувах и за които
да мечтая непреставах.
Слънцето
се спусна по небосклона.
Цветната картина посивя.
И ето ме отнова
съм сама.
Взирайки се в тъмнината,
отново замечтах.
За теб.
За нас.
И неусетно аз заспах.
В съня си ти прегръщаше ме силно.
Разхождахме
се със здраво стиснати ръце,
и така устните ми впиха се в твоиетe,
показвайки
страстаната ми обич.
И изведнъж събудих се и
всичко някак си се
срина.
Кога ли това ще бъде истина?


Даже нямат и
заглавия, но.. ;д Дано да не са чак толкова големи бози. ^^

Оо,и аз бих се радвала.

Прекрасни са!
Много добре са написани.